Постинг
12.05.2014 01:22 -
Смисълът ти
Ако ни спре часовника в ръката,
ако в момента само не тиктака, то времето за нас нали е спряло, но дали е някога било реално? Ако във тебе думите живеят и си сигурен, че си свободен ако със сигурност си цял и вечен какво ще стане ако те излъжат? А ако започнат да те пълнят с друго - а именно със тяхните неща, с техните си празни думи с техните безсмислени слова Какво ще стане, ако само се окаже място няма в теб за чужди думи и програма, и не можеш ти така напред Дали ще кажеш - не, такъв бях оставете ме и ще покажа - или ще отстъпиш - прав сте, аз пък как да го докажа... И тогава няма ли да станеш може би различен от сега като времето - реално нереален, да си от хората измислена игра Вместо да си малка част от нещо няма ли във твоята глава, твоята вселена, лична, само твоята тъга..? И пак кажи какво е важно, да притежаваш или да принадлежиш виждаш всичкото измислено е явно, не само твоя избор - но и ти. И тогава обясни това съм, това е мойта вяра и любов, какво в това наистина ти вярваш за какво на всичко си готов? А ако вярата ти пък е чужда, не принадлежи ли тя на някой друг, какво реално с теб я свързва, какво измислил си до тук? - И точно тук проблема да е мисъл.. мисъл за самия теб Какво за бога представлявам, какво ме бърка от предмет? Едва ли някой тук ще отговори, най-често те са сметки и числа Ако има с теб кого да спори - то навярно той е твоята душа. Докато ти така я търсиш, си взема всеки по една достатъчно голяма хапка дневно от твоята човещина. И все пак си готов да кажеш ТОВА ЖИВОТА МИ Е ДА да работя с други нереални хора, за да знам по-малко от сега.
ако в момента само не тиктака, то времето за нас нали е спряло, но дали е някога било реално? Ако във тебе думите живеят и си сигурен, че си свободен ако със сигурност си цял и вечен какво ще стане ако те излъжат? А ако започнат да те пълнят с друго - а именно със тяхните неща, с техните си празни думи с техните безсмислени слова Какво ще стане, ако само се окаже място няма в теб за чужди думи и програма, и не можеш ти така напред Дали ще кажеш - не, такъв бях оставете ме и ще покажа - или ще отстъпиш - прав сте, аз пък как да го докажа... И тогава няма ли да станеш може би различен от сега като времето - реално нереален, да си от хората измислена игра Вместо да си малка част от нещо няма ли във твоята глава, твоята вселена, лична, само твоята тъга..? И пак кажи какво е важно, да притежаваш или да принадлежиш виждаш всичкото измислено е явно, не само твоя избор - но и ти. И тогава обясни това съм, това е мойта вяра и любов, какво в това наистина ти вярваш за какво на всичко си готов? А ако вярата ти пък е чужда, не принадлежи ли тя на някой друг, какво реално с теб я свързва, какво измислил си до тук? - И точно тук проблема да е мисъл.. мисъл за самия теб Какво за бога представлявам, какво ме бърка от предмет? Едва ли някой тук ще отговори, най-често те са сметки и числа Ако има с теб кого да спори - то навярно той е твоята душа. Докато ти така я търсиш, си взема всеки по една достатъчно голяма хапка дневно от твоята човещина. И все пак си готов да кажеш ТОВА ЖИВОТА МИ Е ДА да работя с други нереални хора, за да знам по-малко от сега.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 26